Вериговският язовир и тихите камъни на Хисаря
Следобедът е от онези, в които човек просто има нужда да се проветри. Не е бягство, не е и планирано пътуване, а по-скоро физическа необходимост от друг въздух. Първо мисля за Младежкия хълм, после се завъртам към Гребната база, но Пловдив ми стои някак тесен днес. Решението идва бързо и носи мирис на вятър. Хисаря. Никакви списъци, никакви маршрути и никакви очаквания.