Кулата остава зад гърба. Веднага спирам за кафе в SALUTO food and coffee на самата граница. Паркингът е пълен с коли и автобуси, сенките вече са къси но хората избират слънцето. На масата има топъл кроасан, във въздуха стои зелено утро въпреки пътя. Чувам български, гръцки, руски и румънски.

В Александрия прегледах спирката във Верия. След кратко преглеждане на местата за обикаляне реших да нощувам по‑на север - далеч от основната магистрала, в малък град. Νάουσα се появи по случайност. Пристигнах по светло и се насочих към хотела.

Waze ме водеше отгоре, портата на Esperides Spa Hotel е долу. Обиколих по стръмното и влязох. Стаята е голяма и комфортна. Пред хотела - равнина, лозя, ниски къщи...

Първи ден от пътя. Кафе със стар приятел в София - разговорът върви, часовникът също. В Рупите къщата - скромна. Познатите кукли от лъжици пред ламперията. Зелената беседка хвърля дълга сянка, отнякъде - приглушена сватба.

Изборът е направен: Гърция. Държа посока запад. Достатъчно е да пипна водата на Йонийско море и да погледна към Италия. Останалото е път.

Септемврийските дни са подредени, а посоката не се подрежда. Пред мен са две карти: северозапад и югозапад. Черното BMW чака под прозореца, ключовете тежат в джоба и не помагат да наклоня везната. Няма калкулации, няма резервации - има тишина преди тръгване и внимаване в дребните знаци. Нито цикади, нито борове печелят спор. Въздухът е чист от предпочитания. Остава чуденето.