Керкини

Кулата остава зад гърба. Веднага спирам за кафе в SALUTO food and coffee на самата граница. Паркингът е пълен с коли и автобуси, сенките вече са къси но хората избират слънцето. На масата има топъл кроасан, във въздуха стои зелено утро въпреки пътя. Чувам български, гръцки, руски и румънски.

Към мен се присъединява възрастна двойка тръгнали са за плажа край Солун. Разменяме няколко думи, казвам "чао" и тръгвам. Хотелът нямаше кафе, тук денят започва на място.

Качвам се на магистралата и почти веднага слизам за езерото Керкини. На северния му край има паркинг. Пътечка солидна и запазена но не стига до вода. Вода няма, чапли също. Крави пасът сочна зелена тревата . Няма туристи - окей, има време да се усетя на старата пейката.

Вчера край Струма слушах за сушата, днес я виждам тук. Вървя по пътечката към мястото, където картата обещаваше вода, и се връщам. Чаплите ги няма. С тъга продължавам по пътя.