Гарата, езерото и място за десерт
Оставям Ровера под едно старо дърво край парка. Уличката минава от западната му страна, дърветата са високи и сянката е плътна. Дошъл съм да взема приятели от гарата, но самата сграда още не съм я видял. После се оказва, че съм паркирал на петдесетина метра от нея.