Гарата, езерото и място за десерт

Оставям Ровера под едно старо дърво край парка. Уличката минава от западната му страна, дърветата са високи и сянката е плътна. Дошъл съм да взема приятели от гарата, но самата сграда още не съм я видял. После се оказва, че съм паркирал на петдесетина метра от нея.

Приближавам пеша отстрани и излизам към пероните. Белият навес се издава широко над настилката, по стъклата се отразява небето. Спирам да разгледам. Гарата направо лъщи и архитектурата ѝ ме изненадва приятно. Свикнал съм с по-старите сгради, които и поддържани си носят годините. Тук всичко изглежда ново, светло и чисто.

Обикалям и отвътре, после излизам пред централния вход. Пространството пред сградата продължава в голям парк. Почистено, подредено, с високи дървета и място за разходка. Има въздух около тази гара. Дошъл съм да посрещам, а се задържам да я гледам от всички страни.

Когато приятелите пристигат, решаваме да обядваме край езерото. Ресторантът е пред петзвезден хотел, а от нашата маса водата се вижда добре. Зеленината на отсрещния бряг се оглежда в нея, между отраженията остават светли петна небе.

Посрещат ни приятно и храната идва бързо. Доматите в салатата са темперирани, точно както ми харесва. Радвам се на такива подробности. Месото също е много добро и намерението ми да пропусна десерта постепенно губи убедителност. Когато идва ред да решавам, място се намира. Кафето пристига, след него и десертът, а езерото си остава пред нас.

Обратно към Пловдив сме заедно в Ровера. С него се пътува по-бавно, шумът е повече и накрая усещам умората. Но количката си свърши чудесно работата. Прибираме се доволни, а на мен още ми е хубаво от този обяд край водата.