В четвъртък домашните дела се опитаха да ме спрат, но потеглих. Пътят към София беше мрачен, а след тунела асфалтът лъщеше под фаровете - черна, мокра кожа, която ме водеше към града.
Софийските паркинги са особен вид капан. Повечето хотели обещават място, но в дребния шрифт се чете "свободен, ако имате късмет". Гласът на рецепцията в "Sentro" звучеше различно - спокоен и конкретен. Обясниха ми за подземния паркинг, който липсва в сайта, и измериха пешеходното разстояние до НДК в крачки. Когато колата потъна в хладината на гаража, градът остана отвън.