Велики Преслав
Работата пак обърка плановете: имаше сривове и проблеми, които не търпяха отлагане. Отложих потеглянето, оправихме нещата, и излязох едва след като всичко беше стабилизирано - плюс още половин час тишина, за да се върна към мисълта, че съм на път, а не "на линия".
Спрях в Обзор на площада до часовниковата кула - там спирам винаги. Извън сезон има места и това променя всичко: няма търсене и обикаляне. Рамката "OBZOR" стоеше сама - без туристи, без почиващи. Паркът беше празен, а светлините не го правеха по-жив, само правеха празното по-ясно. Плажът празен. Морето шумно. Естествен ръб от пясък до самата вода, точно до морето - направен от него, не от хора. За вечеря бях намислил Севастопол, но беше пълен, "Хановете" вътре - също. Навън имаше места на терасата и седнах. При отваряне на вратата лъхваше студ, при затваряне се стопляше бързо. Ядох както обикновено: салата, прясна риба, после кафе с десерт. Оказа се, че по това време на годината вечерите са заети от фирмени партита - факт.
Хотел "Кампус 90" ми е познат - отсядам там за пореден път. Чист е, с подземен паркинг и денонощна рецепция, персоналът е много дружелюбен. Стаите са огромни и това ми върши работа.
Във Велики Преслав първо спрях в центъра - до "Информационен офис за туристи", който беше затворен. После ме впечатли един комплекс: библиотека, читалище и детски център, в онзи голям тип постройка от предишно време. Не беше напълно изоставен, барелефите бяха съхранени много добре. По сградата си личеше упадъкът - паднали мазилки, течове - но не изглеждаше като място, от което всички са си тръгнали. До нея намерих и църквата. След това снимах изоставен хотел без прозорци - от същото време - и минах покрай малък парк, преди да тръгна към ресторант "Панорама". По пътя имаше много табели за Археологическия музей, видях табела и на паркинга пред ресторанта, реших да го видя. След кратка разходка по пътеки стигнах до самия музей: пак стара сграда, но различна. Персоналът беше отзивчив. Заговорих се с човек вътре - за монети, печати, за трезора и дебелата врата. Разгледах изложбената зала и накрая - мозайките. На излизане, покрай един кактус, друг човек ме заговори: кактусът бил там от 1984 - набор ми, и е преживял прехода там. А последните години кактусът започнал да изсъхва - заради засушливите лета. Цъфтял точно за един ден и рядко.
В "Панорама" готина атмофера, всички малки маси до панорамни прозорци бяха заети. След кратък разговор със сервитьора седнах на маса за осем души. Храната, гледката и обслужването страхотни. После потеглих нататък и се оглеждах за външен музей, защото в билета ми влизаше и той. Отбих на отбивката за храм, направих кратка разходка - имаше пътека и по-нататък, но започваше да се стъмнява и реших да побързам. През Върбишкия проход не бях минавал. Малко по-нататък по пътя видях и по-голямо историческо място - може да е било част от същото, но не спрях. Чакаше ме път и не исках да се бавя.
